Чувала съм, че е възможно да се правят процедури, които не са напълно нужни на пациента, а са удобни за графика или за приходите и ако наистина това е вярно, определено прескача моите морални граници.

Да не започна да работя на автопилот. Когато имаш много пациенти, е лесно да превърнеш хората в график. Постоянно си напомням, че зад всяко име стои човек, а не „още един случай.

В началото съм се съгласявалa с планове за терапия, с които не бях напълно съгласна, защото не исках да влизам в конфликт с по-опитни колеги. Не беше нещо опасно за пациента, но не беше и най-доброто според мен. С времето разбрах, че мълчанието също е позиция и не винаги е правилната

Първата ми работа дойде след стаж, но една друга врата се отвори заради човек, когото познавах от обучения. Един по-опитен колега ме покани да асистирам при по-сложни случаи, без да получава нищо в замяна. Отстрани изглежда като дребен жест, но това промени начина, по който гледам на професията. Видях как теорията се сблъсква с реалността и как решенията не са черно-бели. Това знание ми помогна повече от всяка диплома.

Когато съм на стандартен график, балансът е окей. При смени става по-трудно, защото режимът ти се разпада и ти отнема време да се нагодиш. Не е невъзможно, просто изисква повече планиране.

Много пациенти идват с очакването, че ще се оправят за две-три процедури. Реалността е, че възстановяването е бавен процес и изисква постоянство и от тяхна страна, не само от моя. Това често разочарова, защото не е „бързо решение

Работата е физически тежка, това не се подчертава достатъчно. В края на деня тялото ти е уморено, а не само главата. Понякога има и емоционално напрежение, защото не всички пациенти напредват както ти се иска. Това натрупване си го носиш вкъщи.

Честно казано, не знам дали бих избрала пак на 100%. Обичам работата си и удовлетворението, което носи, но физическото натоварване е сериозно и не се говори много за това. Ако тръгвах отначало, може би щях да помисля повече за дългосрочното натоварване върху тялото си.

След стаж в рехабилитационен център ми предложиха да остана на работа. Бяха ме гледали как се справям с пациентите и това им беше достатъчно. За мен това беше голямо признание в началото.

Да, завърших физиотерапия и тук няма много място за „прескачане“. Без официално образование нямаш право да практикуваш. Освен това не бих се чувствала спокойна да работя с пациенти, ако не бях минала през цялото обучение.