Кога разбра, че нещо вече не е за теб?
Marina Gordeeva
Consulting Senior Manager, Deloitte Netherlands
Малко шаблонен отговор, но стоя зад решенията, които съм взела досега, и нямам много лоши решения. Единственото, което ясно си спомням и което можеше да подреди живота ми по друг начин, е че като ученичка в езикова гимназия не си позволих да повярвам, че мога да уча в чужбина заради финансовото състояние на семейството ми и обстановката около мен. Дори не се опитах. След това учих в България две специалности, които не практикувам, и се наложи да направя допълнителна международна квалификация, за да съм по-конкурентоспособна на българския и европейския пазар.
Simona Dakova
Бизнес анализатор / DTC Commerzbank Sofia
Точно в момента се намирам в такава фаза. В момента съм на 39 години и установих, че работата на бюро от 9 ч. до 17 ч. не е за мен. Прекарах 13 години в корпоративната сфера като бизнес анализатор в IT бранша. Имам техническо образование, комуникативна съм и смятах, че това е перфектната професия за мен, но постоянно се чувствах неудовлетворена и имах усещането, че живея живот, в който правя това, което трябва, но не съм щастлива. Така достигнах до заключението, след няколко депресии и няколко „потъвания“, че това не е за мен. Сега ще сменя с нещо коренно различно – а именно да бъда планински водач.
14 отговора
Кое е най-лошото решение, което взе между 18–30 г.?
Кристин Станкова
Product Manager
Опитвам се да не мисля за решенията като добри или лоши. По-скоро правя най-доброто решение за себе си във всеки момент според ситуацията, ограниченията и възможностите, с които разполагам. На 33 имам по-широка „библиотека“ от опит, от която черпя, когато правя избор. По-наясно съм какво съм склонна да рискувам и какво е позитивен резултат за мен. Когато бях на 18, решенията бяха почти изцяло интуитивни и често необмислени. Те обаче ми помогнаха да изградя тази „библиотека“. С възрастта ставам по-предпазлива, което обикновено означава по-малък риск и по-малка възвръщаемост.
Simona Dakova
Бизнес анализатор / DTC Commerzbank Sofia
Между 18 и 30-годишна възраст се бях отдала на обучение първо бакалавър в Техническия университет, а после магистратура в Германия. По време на магистратурата много пътувах. След като завърших, се върнах в България и започнах да се занимавам освен с работата си и с много неправителствени организации и проекти в тях, една от които беше „Тук-Там“. Така между пътувания, срещи с бившите ми стипендианти, проекти в НПО и работа всъщност не намерих достатъчно време за личния си живот и го отчитам като грешка.
14 отговора
Как избра какво / къде да учиш?
Izabela Stanimirova
Специалист общности | Тук-Там
Родителите ми ми помогнаха в избора чрез разговори и насоки. Още от самото начало целта ми беше да уча в чужбина и знаех, че трябва да се фокусирам в тази посока. Майка ми имаше опит от кандидатстването на сестра ми и яснота как протича процесът и как се прави изборът на университет и специалност. Още в 11 клас започнахме да обсъждаме различни специалности и какво потенциално би ми харесало да уча и един ден да работя.
Виктория Чешмеджиева
Coordinator of educational awesomeness | Тук-Там
Избрах напълно сама. Родителите ми искаха да уча право и дори бях приета в Софийския университет, но реших да следвам интуицията си. За мен беше по-важно да правя нещо, което ме зарежда, отколкото „сигурен“ избор заради пари. Макар днес да не работя по специалността си, наученото ми беше изключително полезно.
8 отговора
Защо реши да заминеш / останеш?
Илияна Петрова
Уча психология
Реших да остана, защото това е моята страна и искам да се развивам тук. Вярвам, че и тук може да стане хубаво, ако всички допринесем с нещо положително
Димитър Калмадански
Game support specialist @ Telus Digital
Реших да остана в България след завършване на гимназия до голяма степен заради липсата на средства, но и защото виждах достатъчно възможности за учене и работа тук.
6 отговора
Коя е непривлекателната част от работата ти, за която не се говори?
Katerina Iotova
Director Partnerships
Непривлекателната част от работата, за която никой не говори, е това как някои хора просто са на ниско ниво и не знаят как да водят бизнес и как да комуникират нормално. Има доза наглост и доза арогантност, която е неоснователна, и това много често се среща в българския контекст, за съжаление. Аз се старая да давам добър пример на моите партньори и клиенти, стъпка по стъпка.
Антони Пейчев
Product Manager
Непривлекателната част от работата ми е горе-долу същата като на всички останали, а именно административната, бюрократичната и политическата. Но това, което искам да ви кажа, е че в това няма нищо лошо. В повтарящата се и в скучната работа няма нищо лошо, защото човек има нужда понякога да му е скучно. Точно тогава му идват най-добрите идеи и така се затвърждават повечето умения чрез повторение. Така че, колкото и да са дразнещи тези части от работата, помнете, че за да станете добър професионалист, а и човек, имате нужда от тях.
14 отговора
Има ли нещо в професията ти, което е морално съмнително, но се приема за „нормално“? (design)
Елена Пенева
Илюстратор
Понякога се очаква да „пипнеш“ стил, за да угодиш на бранд, дори когато знаеш, че посланието става кухо. Нормално е да се продава емоция, а не съдържание, но на мен ми тежи, когато картината няма нищо общо със смисъла.
Георги Теодосиев
Motion designer
В рекламата е нормално да се украсява реалността. Правиш видео, което представя продукта по-добър, отколкото е. Не е директна лъжа, но е подвеждащо. Свиква се бързо с това и точно това ме притеснява.
3 отговора
Как намери първата си работа? (healthcare)
Радослав Стойков
Социален работник
Започнах чрез проект към неправителствена организация. Не беше постоянна позиция в началото, по-скоро възможност да се включа. После от проект в проект стигнах до първата си реална работа.
4 отговора
Как намери първата си работа? (tech)
Хари Добрев
Software @ Tuk-Tam
Писах в блога си, че си търся работа като програмист и един от последователите ми в Twitter ми писа. Точно преди матурите беше.
Teodor Penev
QA Engineer | Tech & Innovation | Tech Bridge 2026
Първата ми работа беше докато учих висшето си образивание. Но тя нямаше нибщо общо с инженерството.
3 отговора
Как откри какво всъщност искаш да правиш с живота си?
преди 19 дни
Виктория Чешмеджиева
Coordinator of educational awesomeness | Тук-Там
Честно, мисля, че никой не го открива веднъж завинаги. Това е нещо, което се променя според етапа, в който си. С времето се сменят и целите, и мечтите. И това е напълно окей.
9 отговора
Как напусна работата си? Имаше ли план? Съжаляваше ли за нещо?
Izabela Stanimirova
Специалист общности | Тук-Там
Работих три години в Прага и в един момент усетих, че съм стигнала етап, в който вече нямаше накъде да се развивам. Важен фактор беше и желанието ми да се прибера в България, така че оставаше само да намеря правилния момент, в който да подам молбата за напускане. Когато напуснах, имах двумесечно предизвестие и през това време си бях поставила за цел да си намеря работа, която наистина да ми харесва и да ме развива.
Виктория Чешмеджиева
Coordinator of educational awesomeness | Тук-Там
Напуснах обмислено и с план. Вече имах ново предложение, което бях приела. В началото се питах дали вземам правилното решение, но това е нормално при всяка промяна. Промяната винаги е трудна, дори когато е правилна. С времето съм все по-спокойна с избора си.
8 отговора