Като се обърна назад, и си спомням само класическите романи. Явно не е случайно да ги наричат класики. Всичко друго ми е като някакъв аморфен пълнеж, който изобщо не помня нито като заглавия нито като автор. Към страхотните препоръки бих добавила Шогун, Цар Плъх, 100 години самота, Любов по време на холера, книгите на Бакман.

Изтрит потребител

Ayn Rand — Atlas Shrugged. Леко четиво за отскок 🙃

Христо Бояджиев

И аз😕 Последните години само self-help, психология и всичко, свързано с професионални теми. Много е тъжно как всичко друго отиде в категорията ‘непродуктивно’.

Gergana Ancheva

Като транзиция от non-fiction, self-help, към романи и сюжетни произведения бих препоръчала някой класики от японската литература като No longer human и setting sun на Осаму Дазай, kitchen на Банана Йошимото, или дори по-скорошни като Pinball на Мураками. В момента чета breasts and eggs на Кауаками и също е страхотна. За мен особено Осаму Дазай, но и останалите в различни степени, са повече философия и екзистенциализъм и също супер много психология и интроспекция но и активни наблюдения на социално психологически динамики. Докато го четях ми напомняне доста на романи на Сартр или Камю, като стил но също и като идея, но може и да беше защото ги четях паралелно. Бих препоръчала и тях също ако non-fiction и психологически теми са ти от по-голям интерес, Nausea на Сартр е екзистенциалната класика, както и the stranger на Камю, но също имат достатъчно сюжет че да са actively engaging и да се водят романи или fiction.

Анонимен

И аз съм така - в момента чета ‘Смешна история’ вечер преди лягане, за да се опитам да си върна навика да чета. Не е нещо уау, но е достатъчно леко, че да ме разсея и да спя по-спокойно 🤷🏻‍♀️

Деси Манова