Пост: “Мечтая да си имам арт кафе, в което всеки да може да порисува/оцветява/крафт-ва, докато си пие кафето ...знам, че далеч не съм единствената с тази новаторска идея 😅 но се колебая дали изобщо си струва да помисля в тази посока или да не си губя времето с това. В София май се пренасити с кафета”

100 % да следваш идеята си :) под една или друга форма Арт кафе значи физически бизнес - това значи бюджет. Помисли дали самото място ти е ценно, кафето, рисуването или всичко. Вариант ли е да направиш свои материали и да ги разпространяваш в други кафета, където вече има клиенти? Поне на първо време, за да изследваш интереса :) Или ако самото място е в центъра на идеята ти - какво можеш да добавиш като стойност за клиента, което да иска да получи пак и пак :)

Пост: “Наскоро научих за този сайт, който ти дава да си изпишеш името със сателитни снимки на земята 🤓 много е забавно да видиш кой релеф ще ти се падне https://science.nasa.gov/specials/your-name-in-landsat/”

Ехеее доста интересно, ще пробвам

Пост: “Седя си аз 2ч на фризьор и се чудя - кои са нещата, които ви отнемат безумно много време, ама ги правите все пак?”

Неочаквано, но повторението на "Измий си зъбите" "Тръгваме ли?!" "Време е за лягане" до 7г възраст отнема сякаш годиниии 😁😁😁

Пост: “Коя е непривлекателната част от работата ти, за която не се говори?(education)”

Мисля за два непривлекателни момента в позицията ми като HR. Единият е, когато се разделяме с колега, особено ако профилът му е страхотен човек и има ценностите на компанията като човешки качества, но не се справя с работните задачи. Другият е, когато виждам потенциал в човека и се опитвам да помогна и да го развием така, че да се справя по-добре и да постига по-високи резултати, но той самият не вижда този потенциал и не съумява да го разгърне.

Пост: “Коя е непривлекателната част от работата ти, за която не се говори?”

Мисля за два непривлекателни момента в позицията ми като HR. Единият е, когато се разделяме с колега, особено ако профилът му е страхотен човек и има ценностите на компанията като човешки качества, но не се справя с работните задачи. Другият е, когато виждам потенциал в човека и се опитвам да помогна и да го развием така, че да се справя по-добре и да постига по-високи резултати, но той самият не вижда този потенциал и не съумява да го разгърне.

Пост: “Кое е най-лошото решение, което взе между 18–30 г.?”

Между 18 и 30 действах сигурно. Стъпвах в утъпкани пътеки, не поемах много рискове и мисля, че това е. Ако има едно нещо, за което съжалявам е това, че не съм експериментирала повече.