Здравейте! Въпрос към хората, които са учили/живяли във Франция 🇫🇷: Наскоро си говорих с братовчедка ми, която е на 16г. и иска да следва във Франция - разбира се, насочила се е към Париж. Чудя се дали от към разходи и адаптация към средата не е по-добре да е в по-малък град. Вие какво бихте избрали, ако избирахте сега? И защо?

Пост: “Здравейте, аз имам различно наблюдение спрямо изборите на малък град или Париж. Преди повече от 20 години заминах за Руан, Нормандия, където мои приятелки от гимназията вече учеха, точно с идеята за по лесната адаптация и по-ниските цени. Този град има голям кампус и различни университети- от литература до наука през право и маркетинг. Имат и общежития, които аз лично изобщо не предпочитах, защото повечето се намираха на другия бряг на Сена, далече от университета и в не особено сигурен квартал.. квартирите в центъра на града на времето бяха много достъпни, има огромно разнообразие на културни и исторически забележителности, особено в старата част на града. Знаменити творци са живели и творили там. Но, в Нормандия вали много често, времето е влажно и студено. Някак и голяма част от хората там са подобни на климата .. възможностите за бърза интеграция или работа за млад неопитен чужденец са ограничени. След първата година се преместих в Париж, където има абсолютно всякакви университети и специалности, както и много възможности за работа и за споделена квартира и общежития. По мое мнение, ако бъдещата студентка харесва Париж, бих я посъветвала да се потопи в динамиката и красотата на този град, като добре избира квартала си за живеене. До днес буквално бях там по работа и имам добър поглед относно цените: през последните 6 години в България цените растат неконтролируемо и в Париж много неща в ежедневието вече са по-евтини от София - за храна, дрехи, излизане.. студентите имат добри опции за избор на общежития или квартири, стипендии или други помощи. Годишните такси за образование във Франция в държавните университети и до днес са сред най-достъпните в Европа. Успех и можете да ми пишете на лично съобщение ако имате въпроси.”

Благодаря за подробната информация ☺️ ще предам на братовчедката хубаво да си проучи общежитията и квартирите. Иначе доста често чувам, че някои неща на запад вече са по-евтини от България (изключвам квартирите)

Пост: “Здравейте, Павлина! Пиша Ви от позицията на човек, който в момента кара последния си семестър от магистратурата в Париж. Преди това съм учила бакалавър в София, затова мога да коментирам опита си в столиците. Франция и България си приличат по това, че възможности от всякакъв аспект са концентрирани основно в столицата за сметка на провинцията. Въпросът за избора на град няма еднозначен отговор: всичко зависи от избора на специалност на Вашата братовчедка. Най-логично е изборът да се направи спрямо това къде се намират най-утвърдените учебни заведения в нейната сфера. Отделно е въпрос на характер дали на 18 години тя ще се адаптира по-лесно към динамиката на Париж, или би предпочела по-спокоен студентски град в провинцията. По отношение на разходите - Париж е град с висок стандарт. Въпреки това, френската държава предлага облекчения, които помагат частично за балансирането на бюджета на студента, стига човек да е добре информиран: • Жилище и стипендии: Съществува държавна помощ за наем (CAF), за която кандидатстват почти всички студенти, както и възможности за социални стипендии. Намирането на квартира в Париж обаче е сериозно предизвикателство. Процесът изисква време, подготвяне на мащабно досие с документи и осигуряването на гарант (физическо лице), който да обезпечи наема, ако наемателят е неспособен да го направи. • Храна: Ходенето на ресторанти е скъпо, но в супермаркетите има бюджетни хронителни продукти. Най-оптималният вариант за топла храна остават студентските столове (CROUS), където цените за студенти са символични. • Култура и свободно време: Повечето държавни музеи и забележителности са безплатни за младежи до 25 години (граждани на ЕС), което е огромен плюс, или плащат преференциални цени. • Социална среда и адаптация: Интеграцията в местната среда понякога изисква повече време, защото французите често са по-резервирани в началото, докато опознаят човека дори и при владеене на френски на високо ниво. От друга страна, Париж е изключително космополитен: тук има студенти от цял свят, които преминават през същия процес на адаптация, което прави създаването на международни приятелства много по-бързо и лесно. Въпреки първоначалните предизвикателства с университетското обучение, административните процедури и адаптирането към нова среда, отново бих избрала Париж, тъй като това преживяване изгражда, калява характера, и възможностите са най-концентрирани тук.”

Много благодаря за информацията! Със сигурност има много неща да се проучат, като за начало университетите 😄

Пост: “Здравейте! По мое мнение Париж може да е доста "overwhelming". В една идея по-малък град по-лесно се сприятеляваш, адаптираш се по-бързо и пак можеш да пътуваш до Париж, ако ти харесва. Но отдавна не съм бил във Франция, може да са се променили нещата. Аз лично бях в Ница, също е голям град, но някак по-спокоен.”

Напълно съм съгласна. Аз учих в малък град и доста бързо се адаптирах и си намерих компания. Всичко е наблизо и има достатъчно неща за правене.

Пост: “Здравейте, аз съм израснала в Париж и преди време се върнах в България. Ще се опитам да споделя малко полезна информация. Струва ми се, че първият въпрос е, какво ще следва братовчедка ви? Според специалиста може да избере най-подходящото място. За Париж специално, аз бях студентка там от 2004та до 2008ма година и не беше лесно от финансова гледна точка. Според мен в момента е още по-сложно. Има много приятни студентски градове като Nantes, Lyon, Tours, Lille....всичко зависи от специалността. След Париж аз продължих да следвам в Брюксел. Това между 2010 и 2015. Там беше страхотно! Достъпен град, дори и за студенти и хората и живота са много по-приятни. Париж си остава на час разстояние с влака и винаги може да се посети. Честно казано, Париж е страхотно място разбира се, но не е лесен град. Ако искате да поговорим още, може да ми пишете. Успех!”

Мерси, Милица! Това за наемите е доста полезно, ще го разучим повече. Иначе аз съм за малките градове - лесно се адаптира човек в по-спокойна среда и няма излишния стрес на лудницата в големите градове. И както ти каза, винаги може да отскочи до Париж за разходка.

Пост: “Кое е по-важно за работа - да ми харесва или да имам добри условия?”

Не бих казала, че е едното или другото. Трябва да има добър баланс между двете, защото колкото и да си харесваш работата, ако условията са много лоши (и не говоря само за заплащането) може също да доведе до стрес, демотивация и в крайност да си намразиш работата. От друга страна колкото и да са добри условията, ако това, което правиш, не ти харесва или ти е чак неприятно - пак ще си недоволен. Търсим златната среда.

Пост: “Имал ли си празен период, в който не учиш/работиш? Какво правеше? ”

Имах период от 6 месеца, в които не работех и не учех и като цяло нищо не правех - не препоръчвам. Седях си вкъщи и си губих времето с тик ток, сериали или игри, дори нямаше с кой да излизам през деня, защото всички работят 😄. Доста бързо изгубих мотивация и започнах да се депресирам. Беше ми и много трудно да се накарам да си намеря работа. Като започнах работа бързо влезнах в ритъм, но дълги периоди на нищо-правене не се отразяват добре и човек може доста да заседне.

Пост: “Доколко се оказа важно да имаш добри оценки? ”

В училище добрите оценки единствено помагат да влезнеш в хубав университет, особено ако кандидатстваш в чужбина. Оценките от университета за момента никой не ми ги е гледал или искал, но вероятно за кандидатстване за магистратура/докторантура биха оказали влияние. Извън образователните институции, няма никакво значение какви оценки си имал в училище - оценките не определят човека.

Пост: “Кога разбра, че нещо вече не е за теб?”

Мога да отговоря специално за работа, не беше конкретна сфера, а по-скоро работно място. Усетих се доста бързо, че това място не е за мен, защото още от началото се чувствах смачкана след работния ден, психически изтощена, супер негативна и ми влияеше много на личния живот. Когато това усещане продължава повече от няколко седмици/ месец, колкото и да се опитваш да видиш позитивната страна - нещо не е наред и може би това не е мястото за теб.