Като транзиция от non-fiction, self-help, към романи и сюжетни произведения бих препоръчала някой класики от японската литература като No longer human и setting sun на Осаму Дазай, kitchen на Банана Йошимото, или дори по-скорошни като Pinball на Мураками. В момента чета breasts and eggs на Кауаками и също е страхотна. За мен особено Осаму Дазай, но и останалите в различни степени, са повече философия и екзистенциализъм и също супер много психология и интроспекция но и активни наблюдения на социално психологически динамики. Докато го четях ми напомняне доста на романи на Сартр или Камю, като стил но също и като идея, но може и да беше защото ги четях паралелно. Бих препоръчала и тях също ако non-fiction и психологически теми са ти от по-голям интерес, Nausea на Сартр е екзистенциалната класика, както и the stranger на Камю, но също имат достатъчно сюжет че да са actively engaging и да се водят романи или fiction.