18 февруари 2026 г.
Реших да остана, защото това е моята страна и искам да се развивам тук. Вярвам, че и тук може да стане хубаво, ако всички допринесем с нещо положително
Илияна Петрова
Уча психология
Все още няма отговори. Бъди първият!
Получи известие за нови отговори
Други отговори на този пост
След завършването на гимназия не знаех грам какво искам...бях приета в университет в Нидерландия, но реших, че няма да заминавам и да инвестирам в образование навън, ако не съм поне малко по-сигурна кое е моето нещо. Затова записах в Софийски, изкарах 3 месеца Европеистика, разбрах, че не е за мен и после инвестирах повече време да изкарам 1-2 стажа и да потърся активно кое ме влече. Стигнах до Маркетинг и Дизайн и вече бях доста по-убедена в избора си...а тогава такива по-разчупени двойни специалности имаше само навън, затова и реших да замина. Сега вече нещата стоят по друг начин и тук има много повече възможности...но не бих заменила чувството да си в тотално нова среда - на мен много ми хареса, та сигурно пак бих избрала този път!
Петя Стоянова
Реших да остана в България след завършване на гимназия до голяма степен заради липсата на средства, но и защото виждах достатъчно възможности за учене и работа тук.
Димитър Калмадански
Отговорът на този въпрос е доста комплексен. Заминах от една страна, защото, това, което исках да уча (География) няма перспектива в България и това беше възможност за развитие. От друга страна винаги съм искала да опозная света и да пътувам. Но също не мислех, че живота, който искам е възможен тук. И до голяма степен исках да избягам - от себе си, от живота си тук, чувствах се в капан. Върнах се, защото се промених и осъзнах, че тези неща не са верни. Географията не е моето нещо, живота, който искам и нещата, на които държа не са географски ограничени. И вече не бягам. Все още обичам да пътувам, но няма нужда да е с всичките ми вещи.
Кристин Станкова
Имах нужда от промяна, от ново предизвикателство и от възможности за по-бързо кариерно развитие. Според мен тогава в БГ нещата се случваха доста бавно.
Marina Gordeeva