По-добре да вземеш gap year в която да откриеш това, с което наистина ти се занимава, отколкото да стартираш висше образование веднага след училището, само и само защото те притеснява как би изглеждало отстрани ако не го направиш. След време ще разбереш за себе си, че няма значение кое как изглежда отстрани. По-важното тук е каква крачка избереш да направиш днес/утре/тази година - защото тази крачка ти е определяща за твоя живот занапред - а не за живота на хората, на които нещо им изглежда някак си. Дай си момент да се освободиш от притесненията и си помисли - съветвам те да си отговориш писмено на тези въпроси: Каква стойност искаш да даваш на света? В какво си добър/добра? С какво искаш да бъдеш запомнен/а? Какво би правил/а ако нямаше никакви ограничени пред себе си?

Цветелина Рускова

Съгласна с казаното от Калина и Адриана! Мога да споделя при мен как се развиха нещата - бях приета в Нидерландия в 2 университета, но изобщо не бях убедена, че това ще е моето нещо. В крайна сметка реших да не заминавам, щом не съм сигурна. Започнах в СУ с Европеистика, просто, за да съм записала нещо. Още на 3тия месец разбрах, че не е за мен това и се отказах. Тогава помня, че и аз се чувствах много гузно, но сега като погледна назад, беше правилното решение. В крайна сметка имах почти една година, в която имах 1 неуспешен опит в кол център за 3 дни, после намерих и изкарах един много готин стаж (в Тук-Там 😃) и работех почасово като гид, проучвах опции и на следващата година вече учех по-правилна специалност. Та трябва да се пробва, нормално е да не знаеш, ок е да решиш смениш посоката😊

Петя Стоянова

Здравей! Не съм правила gap year, но съм около хора, които искаха да го направят и съжаляват, че не са. Аз не бих те съветвала, тъй като това е важно решение, но бих те подтикнала да си зададеш следните въпроси: 1) Какво ще направиш в тази 1 година, за да си сигурен, че ще намериш това, което ти е интересно, 2) Мерките, които ще предприемеш, за да достигнеш до това решение, могат ли да се предприемат сега и все пак да кандидатстваш, 3) Как се чувстваш: в абсолютна безпътица или се колебаеш между нещо и нещо? Препоръчвам тези въпроси, защото аз например открих какво ми харесва едва на третата година от следването си след много стажове и за жалост една година е едновременно много време, но и малко време. Опитай се да говориш с възможно най-много хора - нека те ти споделят за това как са намерили страстта си, какво ги пали и пр. И не забравяй: дори и ако не успееш, а мен това силно ме съмнява, щом си тук, това не е краят на света, дори напротив: от грешните решения се научаваме дори повече, отколкото от правилните си решения. Във всички случаи ако усещаш, че имаш нужда от нещо: почивка, време за професионално ориентиране и пр., не се притеснявай да си го "вземеш". Успех и слушай само сърцето си!

Адриана Андреева