Marina Gordeeva

Малко шаблонен отговор, но стоя зад решенията, които съм взела досега, и нямам много лоши решения. Единственото, което ясно си спомням и което можеше да подреди живота ми по друг начин, е че като ученичка в езикова гимназия не си позволих да повярвам, че мога да уча в чужбина заради финансовото състояние на семейството ми и обстановката около мен. Дори не се опитах. След това учих в България две специалности, които не практикувам, и се наложи да направя допълнителна международна квалификация, за да съм по-конкурентоспособна на българския и европейския пазар.

Simona Dakova

Точно в момента се намирам в такава фаза. В момента съм на 39 години и установих, че работата на бюро от 9 ч. до 17 ч. не е за мен. Прекарах 13 години в корпоративната сфера като бизнес анализатор в IT бранша. Имам техническо образование, комуникативна съм и смятах, че това е перфектната професия за мен, но постоянно се чувствах неудовлетворена и имах усещането, че живея живот, в който правя това, което трябва, но не съм щастлива. Така достигнах до заключението, след няколко депресии и няколко „потъвания“, че това не е за мен. Сега ще сменя с нещо коренно различно – а именно да бъда планински водач.

Антони Пейчев

В началото на кариерата си работих за няколко банки и правни кантори, в които средата беше много сухо-професионална – среда, в която хуморът нямаше място под каквато и да е форма. Като човек, за когото животът е шега, и то доста кратка шега, за мен беше много трудно да си представя как бих прекарал 30% от живота си в такива кантори, банки и подобни среди. Всъщност това беше моментът, в който разбрах, че няма как да остана по-дълго от година-две в тези среди. Тогава бях на около 25 години.

Цветелина Софева

На 38 години разбрах, че работата и мястото вече не са за мен. Бях изпълнителен директор на компания в хранителната индустрия. Изградих я от нулата. Концепцията и екипът бяха като мое дете. Стигнахме до национално развитие и франчайз модели за летищата, но един ден ежедневието спря да ми носи онова вътрешно зареждане. Започна да ми взима повече енергия, отколкото да ми дава. Понеделниците не ми се ходеше на работа. Тогава разбрах, че вече е време. Понякога най-смелото решение е човек да се вслуша в себе си.

Marina Gordeeva

Когато бях на 24, започнах втората си работа в международна компания в България, която имаше амбициозната цел да изгради мащабен инфраструктурен проект с голям принос за обществото. За съжаление, след една година бяхме „забатачили“ в планиране и дори не бяхме избрали проектант. Заради сложните взаимоотношения с държавната администрация в България и факта, че проектът беше публично-частно партньорство, осъзнах, че нещата се случват твърде бавно за целите и динамиката, от които се нуждаех като млад професионалист. Затова се преориентирах, потърсих си работа и заминах в чужбина, където напреднах по-бързо и натрупах по-богат опит.