🤔
Смяна на посоката
Дали трябва да сменя посоката...
Анонимен
Кое е най-лошото решение, което взе между 18–30 г.?
16 отговора
Чак лоши решения не бих ги нарекла, но нещо, за което малко съжалявам, е, че в ранните си 20 (в университета) не пътувах достатъчно, макар че имах такива възможности…например да отида на обмен в друг университет и прочее
Анонимен
Кога разбра, че нещо вече не е за теб?
14 отговора
Малко шаблонен отговор, но стоя зад решенията, които съм взела досега, и нямам много лоши решения. Единственото, което ясно си спомням и което можеше да подреди живота ми по друг начин, е че като ученичка в езикова гимназия не си позволих да повярвам, че мога да уча в чужбина заради финансовото състояние на семейството ми и обстановката около мен. Дори не се опитах. След това учих в България две специалности, които не практикувам, и се наложи да направя допълнителна международна квалификация, за да съм по-конкурентоспособна на българския и европейския пазар.
Точно в момента се намирам в такава фаза. В момента съм на 39 години и установих, че работата на бюро от 9 ч. до 17 ч. не е за мен. Прекарах 13 години в корпоративната сфера като бизнес анализатор в IT бранша. Имам техническо образование, комуникативна съм и смятах, че това е перфектната професия за мен, но постоянно се чувствах неудовлетворена и имах усещането, че живея живот, в който правя това, което трябва, но не съм щастлива. Така достигнах до заключението, след няколко депресии и няколко „потъвания“, че това не е за мен. Сега ще сменя с нещо коренно различно – а именно да бъда планински водач.
Анонимен
Как откри какво всъщност искаш да правиш с живота си?
10 отговора
Доброволчество и младежки събития/обучения на различни теми. Толкова е лесно - включи се в някоя академия, отиди на обмен или менторска програма, стани доброволец в ученическа/младежка организация и просто пробвай различни дейности докато откриеш кое ти допада. Бонус: след като си участвал в подобни неща си тръгваш и с натрупан опит за CV-то (без да си отделял 40 часа седмично) и много полезни контакти.
Анонимен
Как напусна работата си? Имаше ли план? Съжаляваше ли за нещо?
8 отговора
Работих три години в Прага и в един момент усетих, че съм стигнала етап, в който вече нямаше накъде да се развивам. Важен фактор беше и желанието ми да се прибера в България, така че оставаше само да намеря правилния момент, в който да подам молбата за напускане. Когато напуснах, имах двумесечно предизвестие и през това време си бях поставила за цел да си намеря работа, която наистина да ми харесва и да ме развива.
Напуснах обмислено и с план. Вече имах ново предложение, което бях приела. В началото се питах дали вземам правилното решение, но това е нормално при всяка промяна. Промяната винаги е трудна, дори когато е правилна. С времето съм все по-спокойна с избора си.
Анонимен
Кое е по-важно за работа - да ми харесва или да имам добри условия?
12 отговора
Не бих казала, че е едното или другото. Трябва да има добър баланс между двете, защото колкото и да си харесваш работата, ако условията са много лоши (и не говоря само за заплащането) може също да доведе до стрес, демотивация и в крайност да си намразиш работата. От друга страна колкото и да са добри условията, ако това, което правиш, не ти харесва или ти е чак неприятно - пак ще си недоволен. Търсим златната среда.
И двете са важни според мен, все пак голяма част от ежедневието ни е работа, така че е важно да ни харесва, това което правим. А условията са си важна част също, за да подържат мотивацията в работата, но не е основното.