Пост: “Някой правил ли е gap year? Не съм сигурен какво искам да уча след 12 клас, но и наще не искат да си взимам пауза. Аз ще опитам да намеря работа и да разбера какво ми е интересно, но ме притеснява ако не успея, че ще изглежда сякаш мързелувам на гърба на родителите си.”

По-добре да вземеш gap year в която да откриеш това, с което наистина ти се занимава, отколкото да стартираш висше образование веднага след училището, само и само защото те притеснява как би изглеждало отстрани ако не го направиш. След време ще разбереш за себе си, че няма значение кое как изглежда отстрани. По-важното тук е каква крачка избереш да направиш днес/утре/тази година - защото тази крачка ти е определяща за твоя живот занапред - а не за живота на хората, на които нещо им изглежда някак си. Дай си момент да се освободиш от притесненията и си помисли - съветвам те да си отговориш писмено на тези въпроси: Каква стойност искаш да даваш на света? В какво си добър/добра? С какво искаш да бъдеш запомнен/а? Какво би правил/а ако нямаше никакви ограничени пред себе си?

Пост: “През последния месец гостувахме в училища и събрахме въпроси от ученици за живота след училище, на които ще им е полезно да чуят вашия опит. #Учениците питат: Как намерихте и започнахте първата си работа? 💻”

Понеже съм от морски град, лятото има възможности за работа за ученици - на 16 години започнах като сервитьор в ресторант. Училището имаше програма за стаж в туризма (каквото беше професионалното направление). Първата ми работа на постоянен трудов договор беше в кол център с английски език - целта ми беше да започна нещо докато следвам в университета и исках да мога да съчетавам двете.

Пост: “Имам намерение да запиша магистратура, но без да напускам работа. Пробвах редовна форма на обучение, но не се получи добре. Затова обмислям задочно обучение. Бих искал да разбера как реално протича - колко често има занятия, колко е натоварването, лесно ли се съчетава с работа и дали според вас задочната форма е по-подходяща?”

Здравей. Аз изкарах една магистратура докато работех на пълно работно време. Магистратурата беше с дистанционна/задочна форма на обучение. По спомен имахме занятия няколко дни в началото на семестъра и след това бяхме на самоподготовка. Някои занятия може да са надвечер (след работа), други - уикендите. Някои занятия може да са онлайн. Зависи от самата програма. Изпитите ни бяха също различно - някои онлайн, други на живо. Аз лесно съчетах магистратурата с работата. Всеки ден след работа си слагах време да чета по 2 часа (тогава нямах и много личен живот :D). Натоварването е колкото си го направиш - на мен по-лесно ми беше да чета системно, отколкото наведнъж преди изпит. Важното е специалността да ти е интересна, да те изгражда като личност и професионалист, и да ти помогне в бъдеще да бъдеш успешен. Пиши ми ако имаш въпроси. :)

Пост: “Имаше ли момент, в който се чувстваше изостанал/а? Как се справи?”

Намалявам времето в социалните мрежи и единствено си позволявам да се сравнявам с предишния ми начин на живот/работа. Сравнението с останалите често може да ви доведе до объркващи чувства, така че се пазете.

Пост: “Коя е непривлекателната част от работата ти, за която не се говори?(education)”

Не ми става приятно, когато видя интелигентни, образовани и целеустремени хора да разбират, че не са оценени по начина, по който смятат, че заслужават.

Пост: “Успяваш ли да постигаш work-life balance? (education)”

Да

Пост: “Кое е по-важно за работа - да ми харесва или да имам добри условия?”

Да не ми влияе зле на здравословното състояние. Това за мен може да се раздели на 70% да харесвам какво правя и 30% условия на труд.

Пост: “Как откри какво всъщност искаш да правиш с живота си?”

Когато осъзнах каква е най-голямата ми ценност.

Пост: “Как напусна работата си? Имаше ли план? Съжаляваше ли за нещо? ”

Обикновено напускам с план и не съжалявам за избора си. Всяко напускане ме е довело до по-добро място.

Пост: “Доколко се оказа важно да имаш добри оценки? ”

Сега мисля, че е важно за тези хора, за които статусът/титлата е приоритет. Преди, дълго време смятах, че оценките определят качеството на знанието. Донякъде може да се каже, че е така, но това не е универсална истина за всеки.

Пост: “Коя е непривлекателната част от работата ти, за която не се говори?”

Не ми става приятно, когато видя интелигентни, образовани и целеустремени хора да разбират, че не са оценени по начина, по който смятат, че заслужават.

Пост: “Кое е най-лошото решение, което взе между 18–30 г.?”

Най-лошото решение беше да разчитам на външна валидация за стойността на труда ми.

Пост: “Какво реално се случи след провал, който си имал/а?”

След провал е нужно да се върна към себе си и да си припомня приоритетите си.

Пост: “Кога разбра, че нещо вече не е за теб?”

Разбирам на база вътрешно усещане - ако няма да ми липсва мястото/работата. И ако резултатите/заплащането/удовлетворението не оправдават напрежението.