Да не слушам вътрешния си инстинкт и да угаждам прекалено много на другите

Betty Radeva

Опитвам се да не мисля за решенията като добри или лоши. По-скоро правя най-доброто решение за себе си във всеки момент според ситуацията, ограниченията и възможностите, с които разполагам. На 33 имам по-широка „библиотека“ от опит, от която черпя, когато правя избор. По-наясно съм какво съм склонна да рискувам и какво е позитивен резултат за мен. Когато бях на 18, решенията бяха почти изцяло интуитивни и често необмислени. Те обаче ми помогнаха да изградя тази „библиотека“. С възрастта ставам по-предпазлива, което обикновено означава по-малък риск и по-малка възвръщаемост.

Кристин Станкова

Между 18 и 30-годишна възраст се бях отдала на обучение първо бакалавър в Техническия университет, а после магистратура в Германия. По време на магистратурата много пътувах. След като завърших, се върнах в България и започнах да се занимавам освен с работата си и с много неправителствени организации и проекти в тях, една от които беше „Тук-Там“. Така между пътувания, срещи с бившите ми стипендианти, проекти в НПО и работа всъщност не намерих достатъчно време за личния си живот и го отчитам като грешка.

Simona Dakova

Като погледна назад, смятам, че има две решения, които може би не взех най-добре. Първото е, че баба ми беше зъболекар и искаше да уча медицина, но не го чувствах мое. Сега осъзнавам, че можех да наследя практиката и знанията ѝ и да не се лутам професионално. Въпреки това не съжалявам. Второто е, че докато учех в Англия, имах възможност да се преместя в Америка при баща ми и да взема гражданство, но не го направих. Щеше да е по-лесно, ако бях отишла тогава, но вероятно нямаше да завърша образованието си. Днес имам различен бизнес профил с B2C продажби и това ми е интересно.

Стефани Ковачева

Лично за мен няма провал между 18 и 30 години. Този период от живота ми приемам най-вече като експериментаторски, както и като опитност, която ми е дала информация за това коя съм, в какво ме бива и в какво искам да се развивам занапред. Никога не съм приемала моментите на трудност като провали, а по-скоро като уроци. Затова сега бих казала, че най-големият ми неприятел тогава всъщност е било чувството за амбиция, перфекционизъм и бързане да бъда ориентирана, вместо просто да се отпусна в момента и да почерпя възможно най-много знание от това, което ми е било предоставено.

Katerina Iotova

Най лошото решение, което съм взимал между 18 и 30 години е да живея живота, който другите очакват от мен да живея, а не живота, който искам аз. Това, разбира се, се отнася за това къде уча, какво уча, какво работя, къде живея и всякакви други такива решения в живота ми. Така че още от началото, колкото и трудно да е това решение за вас и за всички около вас, просто живейте живота, който вие искате да живеете, защото имате само един.

Антони Пейчев

Между 18 и 30 действах сигурно. Стъпвах в утъпкани пътеки, не поемах много рискове и мисля, че това е. Ако има едно нещо, за което съжалявам е това, че не съм експериментирала повече.

Елена Туева

Не вярвам, че има лоши решения - има последствия. Но ако трябва да посоча нещо, това е страхът да замина да уча в чужбина. Избрах сигурността на познатата среда и хората тук. Не беше грешка, но със сигурност не беше най-полезното за мен решение.

Виктория Чешмеджиева

Няма такова. всичко, което ми се е случило ме доведе до мястото на което съм в момента и това е хубаво за мен.

Илияна Петрова

Не съжалявам особено за “грешни” решения. Може би, че останах твърде дълго в компании, където грешката беше еквивалент на провал. Прекалено много възхваляваме “търпението” и че можем да оцеляваме в дадени условия. За мен не е геройство да си жертваш здравето. Не желая да доказвам нищо на никого в тази посока. I’m a leaver, I leave. 😂 Оценявам повече хора със стандарти и смятам, че такива оцеляват в корпоративната машина и в живота. В личен план: че не пътувах повече. :)

Изтрит потребител

Сега като се замисля, предвид сегашния пазар на труда, може би трябваше по-рано да си търся работа по специалността, още преди завършването вероятно.

Димитър Калмадански

Да продължавам да стоя няколко години на престижна позиция, където не се чувствах себе си.

Ани Коджабашева

Да стоя твърде много години при един работодател.

Teodor Penev

Най-лошото решение беше да разчитам на външна валидация за стойността на труда ми.

Цветелина Рускова