Към поста
Случвало се е да „приключа случай на хартия“, защото системата го изисква, въпреки че знаех, че човекът още има нужда от подкрепа. Не се гордея с това, но иначе нямаше как да продължа да работя с останалите случаи.
28 април 2026 г.
Като чета това, си давам сметка колко тежко може да бъде това напрежение между системата и личните принципи. Интересно ми е – как успяваш да продължиш, без това да те „смачка“ напълно? Или има моменти, в които усещаш, че те променя?
ИП
Илияна Петрова
Студент по психология
Получи известие за нови отговори