Към поста
#УченицитеПитат: Случвало ли ви се е да изберете нещо, а после да разберете, че не е вашето? 🤔 Как разбрахте, че е време за промяна и какво направихте? Споделете им опита си - ще е полезно да видят, че завоят не е провал, а част от пътя ✨
19 юни 2026 г.
Напуснах университета след година и половина и 7 невзети изпита. По средата на час по висша математика - просто станах и си тръгнах, като знаех, че щом сега не мога да разбера това, което дори не знам кога ще ми трябва, не виждам смисъл да се мъча с останалите 6. Доста кратко, но времето е най-ценният ни ресурс. Ако си мислиш, че имаш по-добра опция базирайки се на ситуацията в момента - давай. You only get one shot!
Димитър Димитров
Owner of Dimitrov.online
Все още няма отговори. Бъди първият!
Получи известие за нови отговори
Други отговори на този пост
Когато се чудех каква специалност да запиша в университета (1997 г.), исках да избягам от компютрите, за да не седя по цял ден на бюро. Докато да завърша (2003 г.), беше станало ясно, че, каквато и професия да имаш, пак ще седиш по цял ден на бюро и срещу компютър. Тогава реших, че искам да работя в ИТ — като ще е гарга, да е рошава 😁 Така се случи обаче, че една от първите ми работи беше в HR отдела на KPMG — бях техният Административен Асистент. Още на втората седмица вече всички от отдела ми казваха, че аз съм за IT, не за HR. Когато се отвори място в техния IT отдел, кандидатствах, но... трансферът ми в крайна сметка не беше одобрен. Затова си намерих работа в ИТ отдела на друга компания — БТК. И оттогава вече 20+ години работя в (и с) технологични компании и изобщо не съжалявам. Моето място е сред "техничарите" 😊
Ирина Рокош
През 2009-та ме уволниха от Делойт заедно с други млади кадри заради кризата — бързо си намерих работа като финансов анализатор в енергийния сектор, в една полудържавна структура. Финансите никога не са ми били огромна страст, но криза, нямах много избор, а и българската екосистема не беше развита толкова и генерално нямаше много алтернативи като сега. Заедно с мой колега и приятел отидохме там и уж щяхме да правим цялостна трансформация на тази доста остаряла и неефективна структура под опеката на нашия шеф. Но се смени политическата обстановка и махнаха най-големия директор, оттам и нашия шеф и ние с Крис останахме в небрано лозе. Опитахме се да продадем идеята на новото ръководство няколко месеца, но не покълна идеята. Двама 24-25 годишни лигльовци ще ми реформират държавна структура 😅 Почнахме да стагнираме.. Той бързо си намери работа в Лондон, а аз започнах да ползвам времето да развивам Кариера в България. Защо не? (предшественика на Кошер) и Тук-Там като цяло, а и паралелно да уча за GMAT, за да изкарам магистратура. 2011 заминах за Барселона за една година, което ме изкара от тази лоша траектория. Та поуката тук е като имаш съмнения, пробвай друг подход и не се отказвай веднага. Ако дадеш всичко от себе си и не сработи и той, търси промяна :)
Христо Бояджиев