Пост: “Здравейте! Въпрос към хората, които са учили/живяли във Франция 🇫🇷: Наскоро си говорих с братовчедка ми, която е на 16г. и иска да следва във Франция - разбира се, насочила се е към Париж. Чудя се дали от към разходи и адаптация към средата не е по-добре да е в по-малък град. Вие какво бихте избрали, ако избирахте сега? И защо?”

Здравейте! Подкрепям предишните отговори, че града трябва да се избере и според специалността, тоест стратегически да се подходи. Живяла съм в Париж една година по програма Еразъм. Бях на общежитие тип CROUS, но предполагам, че ми го дадоха както на мен, така и на другите международни/Еразъм студенти, поради факта, че нашият престой беше за един или два семестъра. По принцип е трудно да се уреди общежитие тот CROUS, но винаги може да се кандидатства за стипендия оттам, която е на база доходи. Друга възможност е и CAF, което е социална помощ за наема. Бях на 22, когато заминах, а преди да завърша гимназия исках да уча във Франция, но Ковид пандемията се случи...намерих си тефтера, в който съм си правила план в кои градове да уча и Париж не беше измежду тях именно защото и тогава ни съветваха да изберем по-малки градове относно финансите, но и средата. Няма да ви лъжа, Париж е чудесен град, липсва ми културата му, историята е на всеки ъгъл и има толкова много възможности и хора от почти всяка точка на света...но все пак не е за всеки и трудно се живее там, особено когато си прясно завършил гимназия на 18-19 години. Климатът за мен лично беше голям фактор, от София съм и не е като да не съм свикнала и на студено време, но в Париж е влажно заради реката и отоплението, най-вече след 2022 избухването на войната в Украйна, допринесе за това отоплението да се пести. Французите, в частност парижани, не са от най-отворените хора дори да знаеш френски перфектно, да се адаптираш към културата и езика им, просто не те приемат като свой никога. Това може да ти се отрази, когато отидеш там, защото си стоят по групи и може да се почувстваш изолиран. Не трябва да се приема лично, те са си такива. От друга страна в Париж можеш да срещнеш други международни студенти и с тях да завържеш приятелства. Относно финанси, не е най-скъпият град, в който съм била, някои неща са по-евтини от София като например хран. продукти. Определено, ако иска да живее в самия град и то в що-годе хубав квартал цените са от около 600€ нагоре. Crous квартирата варира, моята беше 400€ за 19м². Аз избрах Париж за моя Еразъм престой, не защото беше Париж, а заради курсовете и възможностите, които университетът предлагаше. Тоест, дори да ми е било трудно със средата в началото, имаше нещо, което ме задържаше там и знаех, че съм направила избора си на база образованието си, а не имиджа на града или представата за него. Препоръчвам на всеки да поживее в Париж, ако има възможност, но определено не е от най-приветстващите градове, но пък така се израства много бързо. Зависи от братовчедка Ви и нейния характер, ако има приятели, които също ще учат там с нея- по-поносимо. Положението не е Emily in Paris, но пък градът те променя из основи. Става по-лесно към втората година, но пак, в чужбина няма как да е като вкъщи. Ако реши да остане в България, може да направи Еразъм обмен или двойна диплома. Както споменах и други хора, има градове като Лил, Лион, Тулуза, Бордо, които са по-спокойни и достъпни за студенти, там и Еразъм общността е по-сплотена, т.е можеш да създадеш приятели по по-естествен начин. В Париж рядко се засичаш с един и същ човек втори път, тъй като има събития навсякъде и постоянно.

Пост: “Не съм била в частно училище, но смятам, че това, което те предоставят са следните неща: по-малки класове, което е предпоставка за това учителят да обърне повече индивидуално внимание на всеки ученик, добра среда, набор от развити на високо ниво извънкласни дейности, асоциации, клубове и т.н., реноме в страната или чужбина.”

Съответно, ако трябва да сравним уменията и опита на ученици от частно училище- средно тези от частните се представят по-добре, тъй като са имали по-добър старт. Повече внимание им е обърнато и т.н. Но все пак парите няма как да заменят таланта и труда, който е разпределен равномерно, но не всички имат средства, за да го развият...

Пост: “Не съм била в частно училище, но смятам, че това, което те предоставят са следните неща: по-малки класове, което е предпоставка за това учителят да обърне повече индивидуално внимание на всеки ученик, добра среда, набор от развити на високо ниво извънкласни дейности, асоциации, клубове и т.н., реноме в страната или чужбина.”

Или пък математика и природни науки- тук и НПМГ, и СМГ са много добри варианти. Опитайте се да погледнете по-напред в бъдещето дори и отсега, за да вземете правилното решение за своето образование и интереси. Последното предимство е отношението на учителите към учениците в частните гимназии - много по-приятелско и разбиращо.Успех!

Пост: “Не съм била в частно училище, но смятам, че това, което те предоставят са следните неща: по-малки класове, което е предпоставка за това учителят да обърне повече индивидуално внимание на всеки ученик, добра среда, набор от развити на високо ниво извънкласни дейности, асоциации, клубове и т.н., реноме в страната или чужбина.”

Също така в зависимост от училището и условията там, най-ценното е помощта, която учениците получават при кандидатстването за университети- подготовка, съвети, изграждане на добър профил, което започва още от 8.клас. По-скоро преценете според Вашия профил кое училище би било най-подходящият вариант. Т.е какъв език искате да учите,

Пост: “Според вас има ли разлика в уменията, на учениците на база типа училище, което завършват?”

Не съм била в частно училище, но смятам, че това, което те предоставят са следните неща: по-малки класове, което е предпоставка за това учителят да обърне повече индивидуално внимание на всеки ученик, добра среда, набор от развити на високо ниво извънкласни дейности, асоциации, клубове и т.н., реноме в страната или чужбина.