Izabela Stanimirova
Специалист общности | Тук-Там
Заминах за Франция на 18 години, за да уча бакалавър, и оттогава животът ми премина през различни държави и култури. Прекарах няколко месеца на обмен в Лондон, завърших магистратура в Испания, а след това работих три години в Чехия. Всеки етап ми даде ценен опит – както професионален, така и личен. Въпреки всичко, което преживях и научих в чужбина, винаги съм знаела, че моят истински дом е България. Убедена съм, че тук има изключително много възможности – просто трябва да ги потърсим. Вярвам, че България може да бъде място, където да си създадем спокойна и пълноценна среда за живот. Щастлива съм, че се завърнах окончателно и сега мога да оценя много повече това, което имаме тук. И най-вече ми се иска да предам натрупания си опит нататък – да помогна на младите хора да направят своите първи крачки към това начинание.
Питанки
Отговори
Пост: “Според вас има ли разлика в уменията, на учениците на база типа училище, което завършват?”
Честно казано, за мен е трудно да дам еднозначен отговор. Завършила съм частна гимназия, но съм учила и в държавно училище. Смятам, че и двете имат своите предимства, но зависи от учителите и от това доколко самият ученик се справя и полага усилия. И двете училища ми дадоха различни умения и ме развиха по различен начин.
Пост: “Успяваш ли да постигаш work-life balance? (marketing)”
вече да :), преди нямах и не отделях никакво време за себе си и да правя това което ми харесва, но вече си отделям това време и е важно за мен, за да съм ползотворна в работата си
Пост: “Кое е по-важно за работа - да ми харесва или да имам добри условия?”
И двете са важни според мен, все пак голяма част от ежедневието ни е работа, така че е важно да ни харесва, това което правим. А условията са си важна част също, за да подържат мотивацията в работата, но не е основното.
Пост: “Как напусна работата си? Имаше ли план? Съжаляваше ли за нещо? ”
Работих три години в Прага и в един момент усетих, че съм стигнала етап, в който вече нямаше накъде да се развивам. Важен фактор беше и желанието ми да се прибера в България, така че оставаше само да намеря правилния момент, в който да подам молбата за напускане. Когато напуснах, имах двумесечно предизвестие и през това време си бях поставила за цел да си намеря работа, която наистина да ми харесва и да ме развива.
Пост: “Как избра какво / къде да учиш?”
Родителите ми ми помогнаха в избора чрез разговори и насоки. Още от самото начало целта ми беше да уча в чужбина и знаех, че трябва да се фокусирам в тази посока. Майка ми имаше опит от кандидатстването на сестра ми и яснота как протича процесът и как се прави изборът на университет и специалност. Още в 11 клас започнахме да обсъждаме различни специалности и какво потенциално би ми харесало да уча и един ден да работя.
Пост: “Какво реално се случи след провал, който си имал/а?”
До този момент не бих казала, че съм имала провал, а по-скоро трудности, през които съм преминала. Животът в чужбина не е толкова лесен, колкото изглежда, но всяка една от тези трудности ме е научила на нещо.
Пост: “Кога разбра, че нещо вече не е за теб?”
Още в началото на работата си осъзнах, че работната атмосфера не е точно моята, въпреки че самата работа ми харесваше. Затова реших да дам шанс, както на хората, така и на самото място с идеята да се развивам и да натрупам опит.