#УченицитеПитат: Случвало ли ви се е да изберете нещо, а после да разберете, че не е вашето? 🤔 Как разбрахте, че е време за промяна и какво направихте? Споделете им опита си - ще е полезно да видят, че завоят не е провал, а част от пътя ✨

През последния месец гостувахме в училища и събрахме въпроси от ученици за живота след училище, на които ще им е полезно да чуят вашия опит. #Учениците питат: Как намерихте и започнахте първата си работа? 💻

Пост: “Аз лично докато учех, винаги гледах да използвам лятото за стажове, защото по време на университета ми беше трудно да комбинирам учене и работа. Още преди да започна университет също се опитвах всяко лято да правя нещо различно, за да започна да разбирам за различните професии. Това много ми помогна, защото след като завърших магистратурата си, вече имах по-ясна представа какво искам да работя и в каква посока искам да се развивам. Затова се задействах, започнах да кандидатствам и в крайна сметка попаднах на работата, която наистина исках.”

Супер! Стажовете дадоха ли ти нещо повече от просто опит? И лесно ли намери работа след тях? 🤔

Пост: “Най-първата ми работа беше през летните ваканции 2 поредни години. Работех в квартално кафене, като летните месеци ми позволиха да нямам притеснения и грижи за учебния процес. Първата ми истинска работа по специалността дойде под формата на стаж (сандвич година), за който падна голямо подаване на кандидатури, предварителна подготовка под формата на лични проекти, за да мога да ги ползвам за портфолио.”

Супер ми звучи! Много е готино, че на първата работа са ти дали възможност да го съчетаваш с ученето. Ще ми е интересно да споделиш след като завърши стажа, как протекоха нещата за теб - - предложиха ли ти работа или излезе с проект, който да използваш в CV-то си 🤔

Пост: “Зaпочнах при приятелка на майка ми (по нейно настояване) в последната година на бакалавъра ми. Уж беше за малко, но поработих там 2 години 😄”

Приятелките на майките ни отварят най-добрите врати хахаха 😄

Пост: “Кандидатствах на много места и организации за различни стажове, имах интервюта и чак година по-късно започнах първия ми стаж.”

А какво те спечели в стажа - - колегите, атмосферата, задачките 🤔

Пост: “Настоявах на майка ми да ме хване да чиракувам във фирмата, в която тя работеше, още като бях на 16 😁 Когато навърших 18 вече, започнах да кандидатствам по обяви със CV в Jobs.bg и с проба-грешка по интервютата си намерих и студентска работа. Не съм спирала да уча и да работя едновременно.”

Уау, браво! А как успя да съчетаваш университета с работата?

Пост: “През последния месец гостувахме в училища и събрахме въпроси от ученици за живота след училище, на които ще им е полезно да чуят вашия опит. #Учениците питат: Как намерихте и започнахте първата си работа? 💻”

В разговорите с учениците много често чувах едно притеснение: „Да, ще уча, после ще работя… но как всъщност се минава от едното към другото?“ Иска ми се заедно да съберем не просто съвети тип „кандидатствай в LinkedIn“, а вашия опит - какво очаквахте, какво ви изненада, как се подготвихте и какво ви беше най-притеснително в началото, за да могат учениците да видят различни гледни точки.

Пост: “Имам намерение да запиша магистратура, но без да напускам работа. Пробвах редовна форма на обучение, но не се получи добре. Затова обмислям задочно обучение. Бих искал да разбера как реално протича - колко често има занятия, колко е натоварването, лесно ли се съчетава с работа и дали според вас задочната форма е по-подходяща?”

Ако имаш желание, лесно се съчетават работя и университет, но със сигурност университетът трябва да е задочна форма на обучение или дистанционна. Аз карам магистратура в НБУ и съм дистанционно поради същата причина като теб - реално структурата е, че имаш 6 предмета всеки семестър, към които имаш по 3 консултации (повечето преподаватели си качват материалите и си ги учиш сам, но консултациите са полезни да задаваш въпроси, да се насочват към конкретни теми или автори). Освен предметите аз имам и по 2-3 проекта, където нямаш друг ангажимент освен да предадеш проект, който най-често е курсова работа, която пишеш на база знанията от семестъра и работния ти опит. Доколкото се бях информирала миналата година при задочно обучение имаш две-три седмици, в които имаш доста лекции … ииии абе трябва си отпуск, но пък ако имаш нужда лектор да преподаде материала на живо е по-добрия вариант 🙌

Пост: “Успяваш ли да постигаш work-life balance? (education)”

Честно - не. Често работата „прелива“ в личното ми време, особено когато ми пука за това, което правя. Все още се уча да слагам граници и да си позволявам почивка без чувство за вина и смятам, че това е процес, през който всеки трябва да мине.

Пост: “Коя е непривлекателната част от работата ти, за която не се говори?(education)”

Това, че енергията ти почти винаги трябва да е на 100%, особено в комуникацията с хора. Аз съм човек, който лесно попива емоциите на другите. Ако отсреща има напрежение или апатия, ми трябва време да се отърся. Това не се вижда отвън (надявам се :D) , но си е реално усилие.

Пост: “Кое е по-важно за работа - да ми харесва или да имам добри условия?”

Комбинация от двете. Няма как да си добре, ако условията не ти допадат, дори да харесваш работата си. Но и обратното важи - трудно е да си отдаден, ако не вярваш в това, което правиш. В крайна сметка става дума за малък, разумен компромис.

Пост: “Как откри какво всъщност искаш да правиш с живота си?”

Честно, мисля, че никой не го открива веднъж завинаги. Това е нещо, което се променя според етапа, в който си. С времето се сменят и целите, и мечтите. И това е напълно окей.

Пост: “Как напусна работата си? Имаше ли план? Съжаляваше ли за нещо? ”

Напуснах обмислено и с план. Вече имах ново предложение, което бях приела. В началото се питах дали вземам правилното решение, но това е нормално при всяка промяна. Промяната винаги е трудна, дори когато е правилна. С времето съм все по-спокойна с избора си.

Пост: “Доколко се оказа важно да имаш добри оценки? ”

Важно е, но не заради родителите или работодателите. По-скоро заради самия теб - като увереност, че знаеш и разбираш нещата. Слабите оценки не са трагедия. Понякога точно те ме караха да науча най-много.

Пост: “Как избра какво / къде да учиш?”

Избрах напълно сама. Родителите ми искаха да уча право и дори бях приета в Софийския университет, но реших да следвам интуицията си. За мен беше по-важно да правя нещо, което ме зарежда, отколкото „сигурен“ избор заради пари. Макар днес да не работя по специалността си, наученото ми беше изключително полезно.

Пост: “Коя е непривлекателната част от работата ти, за която не се говори?”

Това, че енергията ти почти винаги трябва да е на 100%, особено в комуникацията с хора. Аз съм човек, който лесно попива емоциите на другите. Ако отсреща има напрежение или апатия, ми трябва време да се отърся. Това не се вижда отвън (надявам се :D) , но си е реално усилие.

Пост: “Кое е най-лошото решение, което взе между 18–30 г.?”

Не вярвам, че има лоши решения - има последствия. Но ако трябва да посоча нещо, това е страхът да замина да уча в чужбина. Избрах сигурността на познатата среда и хората тук. Не беше грешка, но със сигурност не беше най-полезното за мен решение.

Пост: “Какво реално се случи след провал, който си имал/а?”

Нищо страшно 🙂 С времето осъзнах, че всеки си има собствен път и нещата някак се нареждат, за да те върнат в неговите релси. Много решения, които тогава съм възприемала като провал, днес виждам като най-добрите възможни. Просто съм действала според ситуацията и ресурсите си в момента.