Данита Данчева

преди 1 месец

Киберсигурност - 93СУ | AIESEC | Блог Псилоня

Най-вече по усещане , но имам и обективната представа.

Аз също винаги съм взимала решенията трудно и опитвам да съм много mindful и сигурна че съм премислила всяка възможна страна на нещата, но напоследък се следвам по-скоро чувствата както си идват и се доверявам на бъдещото си аз да прави същото. Защото вече съм убедена че няма идеално решение което да е валидно за всеки един момент, животът а и самата аз сме динамика и постоянна промяна, така че реших просто да опитам да спра да боря неща които не идват естествено и да се придържам към това което ми носи щастие колкото и да е моментно, но само докато това продължава да е правилното всеки следващ момент. Просто винаги оставам в готовност за следващото решение и промяна и това прави всяко едно решение по-леко, защото знам че няма нужда да е финално

Като чета отговорите, сякаш всички в крайна сметка стигаме до комбинация от интуиция и логика. И може би, ако нещо наистина е „нашето“, рано или късно пак стигаме до него. При мен трудното е търпението – обичам нещата да се случват веднага и ако не действам на момента, след това идват съмненията. Вие как се справяте с това – давате ли си време или действате веднага, за да не започнете да се колебаете?

Gergana Ancheva

преди 1 месец

Employer Branding Leader | Certified Career Coach

По това, че не спирам да мисля за него, че ми дава усещане за вдъхновение и ентусиазъм, но и правя reality check. Комбинация от чувства и разум 🥰

Христо Бояджиев

преди 1 месец

Основател Тук-Там

Мисля мисля мисля и накрая все повече интуиция следвам :)

Петя Стоянова

преди 1 месец

Продуктов дизайн

Хмм…Иска ми се да можех да кажа “логика”, но по-често е било комбинация от усещане + опити за логика + понеже съм доста нерешителна, на практика едно решение го “взимам” по няколко пъти, гледайки го от различни страни и ако няколко пъти подред стигам до същото решение, значи явно е то 😅 но със сигурност си оставям време да отлежи