⏳
Чувствам, че изоставам
Другите сякаш се справят по-добре от мен.
Анонимен
Доколко се оказа важно да имаш добри оценки?
9 отговора
В училище добрите оценки единствено помагат да влезнеш в хубав университет, особено ако кандидатстваш в чужбина. Оценките от университета за момента никой не ми ги е гледал или искал, но вероятно за кандидатстване за магистратура/докторантура биха оказали влияние. Извън образователните институции, няма никакво значение какви оценки си имал в училище - оценките не определят човека.
Важно е, но не заради родителите или работодателите. По-скоро заради самия теб - като увереност, че знаеш и разбираш нещата. Слабите оценки не са трагедия. Понякога точно те ме караха да науча най-много.
Анонимен
Какво реално се случи след провал, който си имал/а?
9 отговора
Провал, който имах в последните няколко месеца, е нещо, което осъзнавах, но ми беше много трудно да променя в себе си – това, че когато някой, независимо близък, приятел, познат, непознат или човек, който искаше да ми бъде клиент и аз да му помогна, независимо дали аз исках да работя с този човек или не, много трудно отказвах. До такава степен, че в някакъв момент хората започнаха да ми се качват на главата. Респективно аз се чувствах в някои моменти непродуктивно, дори зле. Всъщност точно това беше провалът за мен – че „отказът“ в моя речник не беше нещо, което ми идва на прима виста, независимо дали съм го искал или не. Нещо, което промених в себе си, беше да се науча да отказвам по-лесно.
До този момент не бих казала, че съм имала провал, а по-скоро трудности, през които съм преминала. Животът в чужбина не е толкова лесен, колкото изглежда, но всяка една от тези трудности ме е научила на нещо.
Анонимен
Какъв страх те съпътства и днес, въпреки успехите?
6 отговора
Съпътства ме страхът, че понякога ще давам надежда на хора, на които системата реално няма какво да предложи. Опитваш се да бъдеш честен, но и да не ги смачкаш. Този баланс ме напряга и до днес.
Анонимен
Имал ли си празен период, в който не учиш/работиш? Какво правеше?
8 отговора
Имах период от 6 месеца, в които не работех и не учех и като цяло нищо не правех - не препоръчвам. Седях си вкъщи и си губих времето с тик ток, сериали или игри, дори нямаше с кой да излизам през деня, защото всички работят 😄. Доста бързо изгубих мотивация и започнах да се депресирам. Беше ми и много трудно да се накарам да си намеря работа. Като започнах работа бързо влезнах в ритъм, но дълги периоди на нищо-правене не се отразяват добре и човек може доста да заседне.
Не съм имала такъв период - обичам да си запълвам времето на максимум. Преди да започна първата си работа се занимавах със спорт и доброволчество, докато уча в университета, а след това започнах да съчетавам учене, работа, доброволчество и спорт.